Съкращаването на бюджетни служители, което през последните месеци стана табу за политици и управляващи, състезавали се на два пъти в рамките на 6 седмици на парламентарни избори, се завръща на дневен ред. Правителството подготвя раздялата с 40 000 души, за да спести 11.5 млрд. евро разходи в периода 2013-2014 г. В противен случай страната няма да получи поредния транш от международната помощ и може да фалира през есента.



Според Reuters икономическият екип ще представи подробности как да стане това на политическите лидери от управляващата тройна коалиция. Високопоставен правителствен представител казва пред агенцията, че "миналия път идеята за трудов резерв не проработи, но този път ще я приложим".

Миналата година Атина обеща постепенно да се раздели с 30 000 от около 700 000 бюджетни служители, както изискваше сделката с международните й кредитори. Предходното социалистическо правителство трябваше да вкара въпросните служители в т.нар. трудов резерв, където в продължение на една година да получават 40% от заплатата си и след 12 месеца да бъдат съкратени, ако ситуацията не се подобри. В действителност само 6500 напуснаха, и то основно защото се пенсионираха.

"Това е мярка, която може да не донесе на бюджета някакво бързо и драматично намаляване на разходите, но ще увеличи доверието към цялостните ни усилия за реформи", обяснява друг официален представител на Гърция. Съкращенията на разходите през последните две години и сливането на държавни структури би трябвало да спести около 4-5 млрд. евро на бюджета.

Основното намаляване на разходи ще дойде с допълнително свиване на бюджетните заплати, пенсии и социални плащания, съставляващи две трети от 82-та милиарда евро разходи (в тях не са включени сумите за изплащане на лихви). Правителството на консерватора Андонис Самарас планира да се раздели с десетки хиляди, което работят за него на временен договор.

Лидерите на управляващите "Нова демокрация", ПАСОК и Демократична левица вече се договориха по принцип за съкращенията, за да запълнят дупката от 3.5-4 млрд. евро свити разходи, които не достигат за постигане на поставената цел от 11.5 млрд. евро. Материята обаче е деликатна не само заради протестите. Гръцката конституция забранява да се уволняват бюджетни служители и никоя партия досега не е посмяла директно да започна отстраняване на хора в раздутия и неефективен държавен сектор. Двете леви партии в коалицията са особено силно против. "Категорично не приемам трудовия резерв. Той доказа, че е фиаско, и не мога да подкрепя един такъв провал", каза във вторник лидерът на Демократичната левица Фотис Кувелис.

Самарас обаче подкрепи своя финансов министър технократ Янис Стурнарас и намекна, че схемата с трудовия резерв този път може да бъде приложена в променен вариант. "Трябва да намерим откъде да съкратим тези 11.5 млрд. евро, защото иначе няма да има следващ транш", заяви пред Reuters правителствен източник.

Специалисти по заетостта коментират, че може би миналогодишният успех се дължи на факта, че от трудовия резерв са били изключени цели категории като лекари, медицински сестри и учители. Мнозина са предпочели да напуснат предсрочно, а и някои държавни структури са бойкотирали правителството, като не са му предоставили данни за това колко хора получават заплати от тях.

Безработицата през май продължи да расте и достигна 23.1%, показаха данни на националната статистика ELSTAT от четвъртък. БВП на страната ще се свие с около 7% тази година в най-тежката рецесия от десетилетия насам. В частния сектор положението е най-тежко, защото се смята, че там всеки трети е останал без работа. През май 3.8 милиона души са имали работа, срещу 1.1 милиона официално безработни и 3.4 милиона в неактивна възраст или такива, които окончателно са се отказали да си търсят работа. Най-брутално е положението при младите (15 - 24 години) - преди година без работа са били 41.7% от тях, а този май те са достигнали 54.9%.

От май 2010 г. насам, когато бе подписан първият помощен план за Гърция, безработицата се е увеличила с 88%. Само между май 2011 и май 2012 г. увеличението на безработицата е с 37%. В сравнение с последната година преди глобалната криза нещата изглеждат още по-зловещо - през 2007г. безработни са се водели 408 000 души, докато в момента те са почти 1.15 милиона.



Един от начините гърците да приемат новите съкращения е те да бъдат направени по-приемливи. Социалните плащания например няма да бъдат орязвани поголовно, а според доходите. В момента финансова помощ за бедни се дава на някои гърци, които може да са с малки пенсии, но имат значителни доходи от други източници.

Според атинския в. "Катимерини" се подготвя увеличаване от 15 на 20 години на трудовия стаж, за да може човек да се пенсионира с минимална пенсия от 400 евро при достигане на 65-годишна възраст. Алтернативата е увеличаване на пенсионната възраст на 67 години. Друга обмисляна мярка е намаляване с 15% на пенсиите над 700 евро, като съкращаването ще е различно според размера на пенсията. Има два варианта, според които пенсиите до 1000 евро ще са с 2-3% по-малки, докато над 1400 евро може да се свият с 10%, а над 2000 евро - с 15%. "Корекцията в пенсиите трябва да се направи, колкото и да е неприятна. Това е единственият начин да избегнем още по-неприятни последици", заяви министърът на труда Янис Вруцис.

"Катимерини" цитира свои източници, според които от тройката са препоръчали на правителството разходите за бюджетни заплати да се върне на нивото от 2001 г., т.е. 10.4% от БВП вместо сегашните 11.8%.

Плановете ще бъдат уточнени този месец и изпратени на т.нар. тройка (представителите на МВФ, ЕС и ЕЦБ) преди следващото им посещение в Атина, очаквано за края на август. Зам.-министърът на финансите Христос Стайкурас заяви през гръцки медии, че правителството очаква следващата международна помощ веднага след като тройката даде оценката си към средата на септември. На 14 септември в Кипър е предвидено заседание на финансовите министри от Eврогрупата, но източници от ЕС посочиха, че решението за транша ще бъде взето през октомври.

За да изпрати около 3.2 млрд. евро дълг на 20 август, Атина планира да пусне нова емисия от държавни облигации, благодарение на която ще си осигури достъп до допълнителни 4 млрд. евро.


dnevnik