Да има десетгодишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица предлага в проектозакон депутатът от ГЕРБ Емил Радев. Идеята му е това правило да се въведе с поправки в Закона за задълженията и договорите, които още не са внесени за обсъждане. В него в момента е предвидена 5-годишна обща давност и 3-годишна за периодични плащания, вземания от заплати, договорни неустойки, обезщетения. Не не спират да текат, ако кредиторът междувременно се опива да си събере вземанията си чрез съда.



Предложението на депутата е ако през тези 10 години кредиторите не успеят да си съберат вземанията, те да се смятат за погасени, съобщава "Капитал daily".

Предложението обаче не може да замести липсата на законодателство за фалитите на физически лица, което е установена практика в много страни.

"Един такъв закон ще даде ясна стандартизирана процедура, която ще позволи на хора в затруднено положение да разсрочат плащанията си и все пак да могат да обслужват дълговете си", коментира Богомил Николов, председател на Асоциация "Активни потребители".

Според адвокат Александър Иванов от адвокатско съдружие "Мусева и Иванов" подмяната на закон за фалит на физическо лице с десетгодишна абсолютна давност не е най-доброто решение, но е по-добро от текущото състояние на нещата.

Юристите не са с единно мнение за новите предложения. Част от тях смятат, че такива идеи са в интерес на кредиторите, защото ще създадат по-тежък режим за длъжниците, защото се увеличава срокът, в който дълговете са им валидни. Противоположното мнение е, че промените са само в полза на длъжниците заради възможността да се протакат дела с години, а в това време те може да прехвърлят активите си и кредиторите не биха могли да се удовлетворят.

В банките са доста резервирани към тази идея, защото според тях може недобросъвестни длъжници да злоупотребят като се използват и съдебни "трикове" - за неявяване в съда, връщане на дела и др.

Според банкери е важно да има база данни, в която ще се съхранява информацията за длъжниците. В момента има кредитен регистър, поддържан от БНБ, в който обаче са описани само дълговете по кредити от банки и небанкови финансови институции, а достъп до него имат само кредитните институции.

Петър Андронов, мениджър за България на КВС Group и главен изпълнителен директор на СИБанк коментира, че за банките е важно да има "следа" за това как хората са обслужвали или не дълговете си.

Според председателя на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, цитиран от БТА, въвеждането на десетгодишна давност за дълговете на физическите лица трябва задължително да бъде придружено и от създаване на регистър с фалиралите длъжници. Идеята е те след това за дълъг период да не бъдат допускани до кредитната система.

Според него регистърът на длъжниците трябва да бъде много подробен и да включва не само кредити към финансовите институции, но и към ютилити компаниите, мобилните оператори и всички други доставчици на стоки и услуги.
Как е по света

В САЩ законът най-общо предоставя два варианта за обявяване на несъстоятелност. В единия от тях на практика се осъществява ликвидация на активите на длъжника, докато при другия се изготвя план за "реорганизация", съгласно който в рамките на три до пет години се изплащат натрупаните дългове към кредиторите. При първата процедура информацията се запазва в кредитното досие на длъжника за 10, а във втория за 7 години. При първия случай хората могат да кандидатстват за нови кредити, макар и при по-неблагоприятни условия, докато във втория поемането на нов дълг не може да се случи без изрично съдебно разрешение.

В страни като Великобритания и Ирландия хората, които са преминали през процедура по личен фалит, задължително уведомяват при кандидатстване за финансиране, че са фалирали. В допълнение, те нямат право да заемат различни мениджърски позиции. Фалитът може да остане в досието до 15 г.

В Швеция хората, които минават през такава процедура, могат да кандидатстват за изготвяне на погасителен план. В продължение на 5 г. те изплащат дълговете си, а тези, които не успеят, се анулират.

dnevnik

 

Крадливите и алчни банки заслужават нито лев да не им се връща от кредита!

Ще разкажа случай с мои познати. Подписват едногодишен договор, нали така се изхитриха кабелните оператори. Нищо, не е проблем. Изкарват си хората договора и след изтичането му просто решават да сменят оператора, защото не са доволни от услугата. Не им се налага да ходят и да дразнят стария оператор, че го напускат, понеже бездруго Нет 1 едно спират нета още в полунощ след изтичането на платения период. Договорът е изтекъл, услуга няма - нали нета е спрян. Хората вече няколко месеца са към друг оператор. И изведнъж Нет1 (стария оператор) звъни и иска плащане за тези няколко месеца!! Пита се за какво е това плащане, след като няма задължаващ договор, а услугата е прекратена моментално? Все едно да отидеш в магазина, нищо да не вземеш, но да платиш на касата. Какво плащаш? От Нет1 увъртат, един мълчи, друг съветва да подадат жалба на техния сайт. През това време кой ги знае каква каша ще забъркат.
Аз постоянно предупреждавам, че българският бизнес е крадлив от всякаква гледна точка, но не знам дали някой ме чува. А фирмите за събиране на задължения стават все повече. Явно целта е да принудят хората да плащат услуги, които не са ползвали. Рано или късно на всеки ще му дойде до главата, защото не говорим за дължими, а за измислени задължения, както в случая с Нет1.

Много крадат и много лъжат. Всичко за сметка на клиентите, за чието благоденствие уж мислят.

Много такива номера въртят. В днешно време не знаеш откъде ще изникне.

Поздрави!

само банки и аптеки,само депутати, политици,но за народа няма парици !

Да. В крайна сметка именно с тази цел са създадени. Да прибират парите на хората чрез лихви, такси и всякакви други хватки.
Поздрави!

Нали има една приказка:
Много вожд, малко индианец.

очевидно депутатът е с такава бляскава некомпетентност, която заслепява и орлите в небето. По този повод същия да поиска от Меркел изплащане на загубите, които България търпи като съюзник на Германия.