Постинг
09.04.2015 09:31 -
ПЪТЕКАТА НЕ Е ИЗВЪРВЯНА!
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4554 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2015 09:34
Прочетен: 4554 Коментари: 8 Гласове:
18
Последна промяна: 09.04.2015 09:34
Кратка разходка в парк "Пеньо Пенев" край Димитровград и пред музея на поета заедно с Живка Шишкова, негов уредник. Благодаря й за посрещането, изчерпателния разказ и ценните книги и материали от и за Пеньо Пенев...............................
Снимки: Дойчо Иванов и моя милост
...........
Докато си пушехме цигарите, седнали заедно на пейката пред музея, си припомняхме безпощадните образи от стихотворението "Пътека" - меланхоличната лебедова песен на поета, но не в смисъл на предсмъртно стихотворение, а като дълбока лирическа изповед, израз на завършената му житейска философия.
"Пътека" не е от лозунгаджийските творби-плакати, които толкова се харесваха на партийните функционери, използващи Пеньо Пенев само като глашатай на цоциалистическото строителство - нещо, срещу което той категорично въстана, дори с цената на младия си живот.
Още един - като Пейо К. Яворов - велик самоубиец в българската поезия, който намери сили да загине. И не от ръката на "враг, който във сърцата ни се крие" (както много му се иска на Любомир Левчев, що просто си търси лично, колективно и партийно оправдание), а от ръката на "хлебоеда" и на "партийния секретар-стомах" ("Дни на проверка").
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. . .
Снимки: Дойчо Иванов и моя милост
...........
Докато си пушехме цигарите, седнали заедно на пейката пред музея, си припомняхме безпощадните образи от стихотворението "Пътека" - меланхоличната лебедова песен на поета, но не в смисъл на предсмъртно стихотворение, а като дълбока лирическа изповед, израз на завършената му житейска философия.
"Пътека" не е от лозунгаджийските творби-плакати, които толкова се харесваха на партийните функционери, използващи Пеньо Пенев само като глашатай на цоциалистическото строителство - нещо, срещу което той категорично въстана, дори с цената на младия си живот.
Още един - като Пейо К. Яворов - велик самоубиец в българската поезия, който намери сили да загине. И не от ръката на "враг, който във сърцата ни се крие" (както много му се иска на Любомир Левчев, що просто си търси лично, колективно и партийно оправдание), а от ръката на "хлебоеда" и на "партийния секретар-стомах" ("Дни на проверка").
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. . .
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря, че сподели!
tutankhamon661 написа:
Благодаря, че сподели!
Благодаря, че сподели!
3.
vmir -
В първите години от брака си родителите ми са били увлечени от трудовия патос на Пеньо Пенев,
09.04.2015 10:13
09.04.2015 10:13
но след участието им в един "Национален обект", провече не им мина и през ум за втори. От Пеньо Пенев остана само девизът на баща ми: "Човекът е човек, когато е на път". Цял живот баща ми се придържа стриктно към този девиз, загина на пътя и все още не съм му прибрал колата от Ловеч, до където за последно стигна.
А "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
цитирайА "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
4.
slavimirgenchev1953 -
Вече нищо не може да се потули, поне изцяло. А което крият, е обществена тайна.
09.04.2015 10:24
09.04.2015 10:24
vmir написа:
но след участието им в един "Национален обект", провече не им мина и през ум за втори. От Пеньо Пенев остана само девизът на баща ми: "Човекът е човек, когато е на път". Цял живот баща ми се придържа стриктно към този девиз, загина на пътя и все още не съм му прибрал колата от Ловеч, до където за последно стигна.
А "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
А "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
пътеки наистина са трудни за извървяване,а не ми се говори,колко са трудни за прокарване...Вечна му памет на ПОЕТА!Той е от тези,дето го разпознават дори и тези,дето не са прочели и ред от него-парадокс...
цитирайvaler1961 написа:
пътеки наистина са трудни за извървяване,а не ми се говори,колко са трудни за прокарване...Вечна му памет на ПОЕТА!Той е от тези,дето го разпознават дори и тези,дето не са прочели и ред от него-парадокс...
Миналата събота имахме едно служебно пътуване и за пръв път се отбих в Димитровград. Усещането беше единствено за това как наоколо сякаш витае духът на П.Пенев - неговата тревожност, бъркотията от чувства, които не са му давали покой. Гледах подредените еднотипни сгради и паркчето пред музея и си мислех за хилядите млади животи преплели съдбите си тук в труд и лишения.
А музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
цитирайА музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
8.
slavimirgenchev1953 -
В интерес на истината хората тук се гордеят с града си. В крайна сметка макар и "рожба"
09.04.2015 12:23
09.04.2015 12:23
joysii написа:
Миналата събота имахме едно служебно пътуване и за пръв пат се отбих в Димитровград. Усещането беше единствено за това как наоколо сякаш витае духът на П.Пенев - неговата тревожност, бъркотията от чувства, които не са му давали покой. Гледах подредените еднотипни сгради и паркчето пред музея и си мислех за хилядите млади животи преплели съдбите си тук в труд и лишения.
А музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
А музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
на цоца, градът не е по-голям от живота. Животът си върви, а цоцът лека полека си отива.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275